Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми се замъгляваше, а счупената ми ръка бе върха на всичко...
Наложи се да пусна Акама, тъй като стражите следваха заповедите на кралицата, а тя нямаше никакво намерение да ги отпрати.
- Какъв е тоя цирк? - попита тя. - Искам обяснение!
Преди може би не се впечатлявах от властното й държание и дори бих могла да й се подчинявам, но сега... Сега нещата бяха по-различни и мисленето ми си е същото както преди 25 години когато е било демокрация и се живееше в така наречената "свободна държава". Това, което виждах сега беше-монархия, да не казвам абсолютна монархия. Ако кралицата смяташе, че може да ме накара да й се кланям, като се има предвид, че не съм живяла в подобни условия, много се лъже.
- Ак ...