Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха изпаднах във паника. Това бяха едни от последните ми дни още щом ме обявиха за повредена аз вече знаех това.
Мислите ми се прехвърлиха на хората, на които държах и ги бях наричала приятели, а точно преди два дена някой от тях просто стояха и ме гледаха, докато Стражите ме отвеждаха.
Аз ли бях тъпа или просто "приятелите ми" не се интересуваха от мен?
Замислих се за тези които дори не видях, сякаш бяха изчезнали.
Сега бях спокойна, но щом някой хлопнеше по вратата, очаквах всеки момент да ме извлекат от стаята и да ме бичуват.
Чудех се как можех да се измъкна от тази ситуация, как да убедя съдията, че съм добре, но тогава в умът ми изплуваха моменти от преди два дена.
В стаята ми, когато си пом ...