Усмивката ѝ беше ослепителна като цъфнала роза през май. Очите ѝ като два зелени нефрита. Косите ѝ като гарванови пера. По-хубава от нея нямаше в цяло село. Когато говореше мед ѝ капеше от устата, все смешни неща разказваше и всички се заливаха от смях. Беше с добро сърце. Само едно не ѝ беше хубаво - грешница беше, блудницата на селото. За три ракии и вечеря в кръчмата, всеки можеше да я има за една нощ. Беше минала трийсетте. Беше неомъжена. Вечер в кръчмата пиеше наравно с мъжете.
Работеше като чистачка в училището. След като мина работния ден, тя се прибра у дома, погледа малко телевизия и реши да не ходи в кръчмата. Очите я боляха. Легна си рано и заспа моментално. През нощта се събуди за да пие вода. Светна лампата и отвори очи, но не виждаше нищо. Уплаши се до смърт, не знаеше какво да прави. Легна и се опита да заспи, но мислите я подлудяваха. С много мъка заспа. Засънува странен сън. Видя жена облечена цялата в бяло, която я успокои, че очите ѝ ще се оправят. Трябваше само да ...