С бавна крачка прекоси улицата и спря пред масивната врата. Огледа инкрустациите, кимна одобрително и побутна едното крило. Лъхна го приятен хлад примесен с мирис на изгорял восък и благовония.
Токовете на обувките му създаваха равномерно ехо върху мраморния под, което привлече вниманието на няколко човека седналите на пейките.
Беше на видима възраст около тридесет години, висок, слаб, с бавна и премерена походка. Сравнително дългата му, тъмна за сегашната мода коса му придаваше рокаджийски вид, а черните дрехи, допълваха тази представа.
Спря до първия от посетителите и го попита дали може да седне до него. Човекът явно искаше да остане вглъбен в молитвите си, но мястото не беше подходящо за неуважителен отказ, затова посочи с ръка празното място.
- Благодаря – каза новодошлият и се отпусна на пейката.
Постоя мълчаливо няколко минути, след което взря зеления си поглед в него и започна направо:
- Жена ти няма да се прибере довечера, защото ще е при любовника си.
Онзи го изгледа смаяно.
...