ужаси
Докато отново прекосявах с автобус необятната грузинска натура, аз се опитах да направя равносметка на всичко, свързано със странното гробище в Джебота. Исках да слея нещата, които чух, видях, дори сънувах, в някаква логическа последователност и да си съставя една обща картина на местността.
В началото бяха приказките, след това посещението на самото гробище, където видях странниците. И накрая сънищата! Дали именно тези сънища не са един от ключовете към загадката?
Аз до преди тези дни рядко сънувах кошмари. Дори може да се каже, че почти не сънувах. След онази вечер обаче, при всяко мое заспиване или дори лека дрямка, аз сякаш влизах в друг свят - света на ужасите.
Наистина - тези факти спокойно могат да бъдат обяснени със страховете, които отключиха приказките за стария некропол или пък самата мистерия около неговото съществуване. Но от друга страна чувствах, че нещо странно става с мен. Че нещо ме обладава лека-полека. Че с онова ходене до гробището се е отключило нещо непопра ...