ужаси
Нико облече набързо черна туника и сини стегнати дънки и двамата излязохме от къщата. Тя се беше напръскала със същия съблазнителен парфюм, а косата й сега бе вързана на кок. Имаше елегантен строг вид. Аз носех сива домашна тениска и долнище на анцуг, и се почувствах като просяк в нейната компания.
Улиците на малкото градче бяха неестествено оживени. Виждахме добре облечени младежи, както и по-възрастни, носещи ризи, в комбинация с панталони или поли. В близост до центъра търговци бяха постлали сергиите си на тротоарите. Кафенетата бяха пълни, по магазините имаше дълги опашки, по пейките в парк имаше насядали много хора.
Свихме по малка, но също оживена уличка. Някои каменни стълбове, подаващи се от тесния тротоар, се бяха наклонили застрашително към прашясалата каменна настилка на шосето. В далечината се ширеше празно пространство, очевидно поле, към което тълпите от хора се насочваха.
Нико ме хвана за ръката. Почувствах вълните на топлината й - по-различна от снощната топлина, ...