След най-дългата зима от перестройката насам и практически несъстоялата се пролет, лятото най-после разпери знойните си слънчеви криле над заспалата земя. Изведнъж ме обзе внезапно вдъхновение за пътешествия и приключение. Веднага изникна и въпросът „На къде?“. И понеже съм хазартен тип реших действам наслуки. Приготвих голямата си туристическа раница на две нива с всичко необходимо и я метнах на гърба си. Тръгнах към централната автогара. Минах нетърпеливо през голямата въртяща се врата и забих жаден поглед в първото изникнало пред мен билетно гише от 30-тината налични. Прочетох дестинацията на първият ред. Шипка. Какво пък. Ще посетя най-сетне тази изпълнена с трагизъм и патриотизъм местност. Купих си билет и моето пътуване започна. Минавахме едно след друго през видните възрожденски градчета с революционен дух. Докато внезапно не свихме по малък междуградски път, на който току-що подминахме една белееща се табела: Шипка. Когато автобусът ни изтърси в центъра на градчето с великото и ...