- Ако наруша клетвата, нека падна мъртъв от коня! – рече йоанитът. На български. Сигурно Шуна го е научила какво точно да каже. Малко заваляше думите, но му се разбираше. Славянин беше. Немец не може да говори така нашия език. Славянин значи. Кой ли е и какъв? Не го е избрала Шуна случайно. Има тука нещо по-дълбоко, но какво – само тя знае.
Шуна... Обърна се на изток, разпери бавно ръце, запя. Песен ли? Що за песен беше това? Нисък, продран, равен звук, все едно държи исо в черква.
- Ааааааа...ааааааа...
Ръмжи. Като вълк. Като звяр. А ръцете й – широко, широко и по-нагоре. С хищни пръсти и нокти.
- Ааааааррррр...ааааааа...
Какво е това нещо? Уж е без думи, а го разбираш. Всичко разбираш. Знаеш, усещаш, звънтиш. Съживяват се погубени истини, сенки от миналото фучат наспроти вещицата яко вихър и порив. Бяга разпиляна мъгла, а отсреща блести непобедимото слънце, та едва можем да виждаме стройното девиче тяло, плътно обвито в черна кожа, върху която искрят сребърни знаци на сила и българщи ...