От основи издигнахме и украсихме. Все това ми се върти в главата, защото така беше наистина. Там, на самия хълм Царевец, върху старите основи засия нов дворец на българските царе. И дойде ден да се съберем всички, за да коронясаме царя си. Трябваше да съм весел и радостен, а не бях. И как, щом с един крак газих по гроба на вехтия автократор, забравен, незнаен и безвестен за никого. Какъв нов цар издигаме, ако предишния не помним? За добро ли е, за зло ли? Или е на размирни години? Искаше ми се да питам Шуна. Тя знае. Защото е силна. Защото е вещица. Но е далеч. В Егълница и Радомирско. Далеч, далеч от Търнов. Милата ми... Моя единствена...
А Димо беше тук. И все такъв хубав и млад, какъвто го помня от някога. Време не го лови. Рус, рус, та чак бял. Откак взехме Търнов, съвсем му се натрупа работа и нямаше време да говори с мене за Оролаци и Радомирско като някога. Трябваше да пази царя от мнозина лъжци и лицемери, и лентяи, които се трупат обикновено около властта, за да крадат и да са ...