Три през нощта. Леки стъпки в пръстта пречупваха лигавата тишина. От време на време, несъгласувано със стъпките се чуваше сякаш мотика. Хлопането беше така приглушено от бурята, че едвам - едвам се изнизваше и стигаше на два-три метра от гробището. Мъж в черно, чакаше своя приятел и му правеше знаци да побърза. Сякаш показваше, че се зазорява.
Не след дълго загадъчният мъж, който даваше зор, свали шапката от главата си. Видя се бял мъж, около трийсетте. Не беше се обръснал, затова може би ми изглеждаше доста по-стар. Той шепнеше нещо на човека с мотиката. Явно не искаше да създава излишен шум. Бяха намислили нещо. Странно беше,че рано сутринта - двама дегизирани мъже бяха в гробищата с мотика. Този с греблото сякаш беше гробар.
След малко спряха да шушукат и единият тръгна към изхода на гробището, а другият остана и започна да копае. Вятърът започна да намаля скоростта си, луната бавно избледняваше. Мина половин час, когато гробаря извика нещо на загадъчния мъж. На бегом той стигна до ...