GRUNGE&GUCCI

9 мая 2007 г., 12:12

Проза

1136 0 2

Никъде не мърдаше без шарената си раничка.

Без Отровния гущер с кожа от шарени мъниста.

Имаше и заешка опашка - подарък от някакъв тип.

"Не е ли сладка?" - питаше тя.

"Ти си сладка." - отговарях аз.

Подарих и заешки ушенца.

"Не са ли сладки?" - питам - "За теб ги откъснах."

"Ти си болен." - последно я чух да казва.

До днес...

Срещнах я случайно.

Нейното "здрасти" носеше чанта GUCCI...

Но аз нещо не бях в настроение.

Друго щеше да е, ако ми беше казала да се *** в ушите, Мило.