Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а защо не и подправен подпис. Да се джиросват права без да е нужно нечие потвърждение. Търговският оборот го изисква, но все пак...
Този юрист беше офейкал – или по-голямата част от него. Ала вървеше стегнато и по вида му нищо не личеше, че си е отишъл. Стъпката му бе твърда и почти убедителна – като на човек, лишен от мисли, не си говореше сам; разсъждаваше безгласно – така, което малцина в неговия свят успяваха. Те правеха обратното.
– Ей – срещна го познат, – здравей! Как си?
Подмина го. Обаче го изгледа така спокойно, сякаш искаше да се знае, че вижда, но не разпознава и не чува.
Оня го изруга. И правилно. Какъв си въобразяваше, че е?
Ругатнята стигна до слуха като далечен тътен; зарадва се ...