ГУГУТКИ

       Разправят си бабите.

       Стоят на припек и си разправят.

      Какво ли не си измислят?

      Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?

      А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория етаж. Връзката им с външния свят беше само през балкончето. Сами! Толкова тихи, че ако не знаеш, че там живеят хора, няма и да разбереш. Навън излизаше много рядко бабата и то само до магазинчето. Дядото не можеше да ходи. При хубаво време успяваше да излезе на балкона.

      Там кацваха на две столчета и застиваха един до друг. Ще помислиш, че са неподвижни, но ако се вгледаш по-дълго, ще видиш, че от време навреме устните мърдат и ръцете нежно се докосват.

       Та разправят си бабите...

       Баба Айше напуснала тоя свят от клозета.

       Там моторчето ú цъкнало за последен път и душата ú излетяла през комина.

       Не е могла да излезе от другаде, защото бабата леко се наклонила и затиснала вратата.

       Дядо Айдън, който се припичал на балкона, хич и не разбрал какво е станало. Чак когато му се приходило до клозета и не можел да го отвори, че някой го натискал отвътре, започнал да се сърди и да подканва по-бързо да излиза. Чака той в антрето, чака и се пристиска, че, а-ха, да направи беля, че на тая възраст трудно се стиска, но отвътре никой не излиза. Започнал да се кара, да я хока, но никой ни отваря, ни излиза.

        И още по-лошо, никой не отговаря!

        И натиснал вратата. Тя подала и тогава видял....

        Изпратиха баба Айше по техните обичаи.

        Дядо Айдън, като че превъртя. Започна да говори несвързано и не разбираше, ни какво го питат, ни какво му казват. Затвори се вътре. Рядко го мяркаха на балкона, когато успееше да се довлече до него.

        И хората го забравиха.

       Че е жив, разбраха по миризмата. Идеше от балкона. От чучурката, която капеше до сами входа на блока, капеше нещо миризливо. Отдолу на изкъртения плочник се събираше локва и тя вонеше. Не капеше вода. А после започна да мирише на още по лошо. От съседните балкони, дето са на по-високо, виждали страни неща и започнаха да ги разправят. Дядото използвал балкона за клозет. Започнаха да го хокат, да му се карат, но нищо не се променяше.

       Стоеше прав на балкончето, протегнал ръце нагоре и отправил взор към нещо, което беше някъде в облаците

        И му говореше…

        Първи се окопитиха старите жени. Та те разправяха,  че той не смее да влезе в клозета. Едни викаха от страх, но не беше това.

       Там беше издъхнала баба Айше, там я беше видял за последно и той не можеше да забрави това.

        Отвореше ли вратата и тя заставаше пред него.

       Обезумял, старецът правеше всичко възможно да се стиска, но то е невъзможно и тогава притича за първи път до балкона.

        Една сутрин го намерили под балкона.

        Събрал сетни сили!

         Преметнал през парапета и… политнал към баба Айше.

        После, пак бабите от блока си разправяха, че на кайсията пред балкона, започнали да кацат две гугутки.

        Гукали си нещо гърголяли и... отлитали.

        На другият ден пак.

        И все там.

        Разправят си бабите, ама кой знай...?

        На баби може ли да се вярва?