Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.

Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:

- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.

Спря се и видя гъбката.

- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти?

- Ако виждаш, че има място, заповядай. Преди малко се показах навън. Даже не знаех, че имам чадърче.

- А аз мога ли да дойда? - каза умолително някой. Беше малка калинка.

- Ако има място, моля- покани и нея гъбката.

- Добре, че видях къде се мушна калинката. Идвам при вас - претърколи се едно бръмбърче.

- Ей вие, толкова ли много място има под чадърчето ми? Ако има, да повикам и пеперудката, кацнала под едно листо.

- Има място, има. И като ли че става все повече и по-голямо.

Пеперудката сви крилца до мравката, калинката и бръмбърчето. Капчици вода падаха. Изкъпаха гъбката и спряха. Дъждът преваля.

- Много малка гъбка, а колко много душички спаси от дъжда - каза мравката, като буташе зрънцето си.

- Малка ли съм? Я ме погледнете. Малка ли съм? Ние, гъбките, растем от дъжда. Радвам се, че ви помогнах. Ако завали, пак заповядайте. Беше ми приятно.

- Благодарим ти, гъбке. Довиждане...

Всички поеха по своя път. Беше блеснало слънцето.