Радост - печал
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза
ДО всички тези крайности през живота си аз се докоснах.
С радост изгрева посрещах, възхищавах се на красивия залез, но го с печал изпращах. Денят бавно се скриваше в тъмнината на нощта, оставил своя отпечатък върху мен - лош или добър. С разтворени обятия приемам обичта, а изпепелена от омразата остава моята душа - изгубила своето АЗ под ударите на съдбата.
Станах това, което съм - от времето на младостта пътувам към неизбежната старост.
Тъгувам по отминалото време и за толкова изгубени неща...
Подем през живота си голям не постигнах, до падение не стигнах, но през моя "миг от вечността" - забогатях със семейство прекрасно, съпруг и двама сина добри. А сега на гърдите си държа моята внучка.
Краят за мен е още много далеч.
© Анка Александрова Все права защищены