Изчезна преписката. Беше я сложила на бюрото, отиде само да пийне две-кри кафета рано сутринта и, когато се върна по обяд, папката я нямаше…
Обърна се към колегата. Нямаше понятие не само за папката, но дори за каква преписка става дума. Тя се ядоса – ама че егоист, не се интересува ни кой с какво е натоварен, ни коя ще се развежда, ни какви нови обувки са й подарили…
- Ти си я сложил някъде – рече му сърдито.
Той мълчаливо стана, огледа бюрото й, отвори чекмеджето и извади папката, която тя – сега си спомни – бе напъхала набързо там, защото закъсняваше за кафенето…
Взе я, без да каже дума. Какво – да не би да иска да му благодари?
А той рече:
- Ако бях обидил някого с несправедливи обвинния, бих се извинил…
- Защо? – дори зяпна тя – Защо?
-Ами силният, смелият, честният ще се извини. Слабият, страхливият, непочтеният ще премълчи…
Тя, разбира се, не продължи ненужния разговор. Обаче, вечерта, тръскайки се върху шкембето на началника, го помоли да премести колегата от нейния кабинет. Он ...