Вечност. Копнеж. Време. Тези три думи най-точно описват всяка една наша среща, която повтарям толкова пъти в главата си, че вече ще загубя всичката вечност, която се таи скрита тайничко в прегръдките. И тези прегръдки – те казват всичко. Нито погледите, нито думите, нито докосванията са способни да разкрият всичко това, което една прегръдка успява. Простичка, но силна и продължителна, тя ме стопля. Събужда желанието и страстта в мен, като тих пролетен дъжд ме отвлича и разговаря с онази част от мен, която преди време казваше “Предавам се!”. И на пръв поглед нищо и никаква прегръдка. Никой друг не би я забелязал. Но не, само аз зная как изведнъж става толкова значима. Усещам как дишам на пресекулки, когато бавно и незавелязано се приближаваш до мен. Пълната неподвижност отвлича времето и така бих останала до края. Но къде е края? Как да стигнем до него? Ще ни спаси ли той? И въобще има ли смисъл от него? Края на тази хармонична стихия е копнежа, който изгрява и чака да бъде открит и спасен, за да не залезе както се случи преди време.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.