Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни аргументи. То е всеобхватно и засяга не само финансовата страна на проблема, но и личностната. Понякога си мисля, че е било така открай време и редките паузи на фиктивна идилия имат само мимолетни стойности, доколкото, изобщо ги има. Поради което се занимавам с правене на нищо – тоест – когато се натрупа прекалено много болка, се опитвам да заспя – това е. Практикувам своеобразно бягство вътре в себе си, където неудачите от реалността ми се предоставят в сравнително допустими варианти. Общо взето не обичам светлината. Светлината не е дилема за незрящи, но в нея откривам агресия на цветовете, която е трудно поносима, точно защото определено ми липсва. В нея винаги се подвизава една дразнеща бе ...