Бележка от автора:
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се губим в нечии други усмивки...
Мария: Разливаме си бирата, защото няма върху кого да разлеем нашата любов...
Гери: Мразим себе си, защото други не ни позволяват да им покажем колко силно можем да обичаме...
Мария: Оплитаме си езиците, докато говорим с тях, защото те ни отказват да се развържат пред нас...
Гери: Пазим трохичките от тях, а други правят пир от техните чувства...
Мария: Захранваме магията с избледнели спомени, закриляме преживяното от набезите на реалността...
Гери: Прегръщаме мъртви мечти, а техните убийци жадуваме още и още...
Мария: За тях сме просто скици, недолюбени от цветовете. В нашите гладуващи очи, те отдавна са шедьоври.
Гери: Боим се да посегнем да ги докоснем, а наши ...