Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, защото днес избрах и себе си да мразя. Не, замълчи... укроти вълните си, защото днес аз ще бушувам… днес аз ще бъда ти, а ти мен.
Ненавиждам те, море. Мразя те заради изговарянето на всяка една и съща дума, заради жестовете и истината. Мразя те, защото да обичаш е банално…демоде. Мразя те, мразя те и винаги ще те мразя. Заради всичките удари…заради неизчезващата болка и най – вече, защото аз съм твоя и ти си мое. А спомняш ли си, море, как започна всичко?
Мълчиш! Аз останах без глас, а ти мълчиш… Какво правиш, море – спомняш ли си? Как преди много години, безброй дни… аз и ти се срещнахме. Аз не си спомням деня, но никога няма да забравя как тогава аз за първи път осъзнах, че всичко е възмо ...