Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувствам се така, сякаш не може някой да ме нарани. Колко боли от Обичта... Небрежните безчувствени целувки...
Животът пак ли изпитания ми поднася, отново тестове безброй...
Защо?! Когато искам да кажа "КРАЙ" - сякаш някой дърпа ме назад и шепнешком ми казва "НЕДЕЙ, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!!!, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!! БОРИ СЕ!!!"
Когато ми се усмихваш - щастлива съм и аз... но не мисля, че дълго мога да продължа така... Не мога да говоря с теб, дори и да споделям, защото когато опитам се да кажа нещо, имам чувството че винаги ще кажеш "не е така" или "грешно е" ...
Когато ми променяш мислите, чувствата и навиците - просто се чувствам като "боклук"... после съжалявам за това, което съм казала. След всичките боли ...