ХИТРУШИТE
Зелените листа галеха и успокояваха очите, накъдето и да погледнеш - наситено зелено. Васил Авзали вървеше по южния склон посока югозапад и маркираше за днес церовите дървета. Някъде вървеше по-бързо, където имаше друг вид Carpinus betulus/oбикновен габър/; Acer campestre/полски клен/, Fagus sylvatica moesiaca/мизийски бук/ и други дървесни видове, но се сещаше за тях винаги с латинските им названия. Беше се насадило трайно в съзнанието му от заучаването им от лесотехническият университет, а майка му и баща му също лесоинженери непрекъснато, дори и в къщи по работа говореха само на латиница, къде и какъв вид е необходимо да залесят в поредното планувано землище. И докато вървеше с мислите си, неусетно излезе на панорамния асфалтов път и спря пред това, което видя. На около 200- 300 метра в диагонал, вляво, от където му беше пътя, на малката полянка две малки дечица и млада жена хранеха и се радваха на двойка малки лисичета. На приблизителна възраст, около четири месеца. Насочи бинокълът за да види по-добре. Покрити с пухкава мека козинка, кожухче в светло ръждив цвят. Необичайна за горският човек картинка. Тръгна с тихи стъпки към тях, за да не развали природната идилия на човешкото и животинското. Спря до тях. Не го усети никой. Две деца момченце и момиченце, което беше каката, защото не се страхуваше от горските обитатели, хранеше мъничето от малката си шепичка. Децата да бяха на около 5 и 6 годинки. Заслуша се в приятния разказ на майката.
- Деца, виждате тези животинчета и те като вас са две. Вече ходят самостоятелно. Те са умни и игриви и растат по бързо от вас, защото в природата няма нищо наготово и сами трябва да се приспособяват към по-суровият начин на живот. Вижте, опашката е още къса и не много пухкава,а ще стане такава и по-дълга, за да им помага когато скачат, да пази равновесие при по големи отскоци. Погледнете и очичките им - златистожълти, имат вертикална зеница, както и при нашето коте. Вижте и гушката - това е белият им гердан, но след това става по-голям. Те са всеядни и затова всичко, което им давате от вашия сандвич хапват с удоволствие - и от хлебчето, месцето и марулката. След шестият месец живеят напълно самостоятелно.
- Добър ден, госпожо и деца! Виждам, че ви е забавно и приятно, но знаете ли че се излагате на опасност при тази близост с лисанките. Тази опасност се казва бяс. Това е болест, която най-често се пренася от лисиците и е много заразна и опасна за здравето на хората.
- Чувала съм разбира се, но спазваме хигиена. А, ето и майката. От предната среща видяхме, че имаше голяма рана на коляното на лявото краче, и на дясна лапичка също имаше, по главичката беше цялата издраскана. Може би е била нападната от по-големи зверове и си е бранила поколението. Обработихме раните и ни позволи да й направим превръзка с бинт, днес ще ги опресним. Тя обикновено не идва при нас, когато храним малките. Дай Боже да нямат такава лоша болест. Ние вече за четвърти път сме заедно.
- Мамо, мамо, нас ни носят щъркелите при вас, а при тях кой ги носи? - запита момиченцето.
- Има горски нимфи, ореади, които наблюдават горските животни и преценяват, ако са добри родители им оставят малки. Обикновено при лисичетата по повече. 0т пет до осем, но вероятно само тези са останали в торбата накрая. И още нещо искам да ви кажа, мили мои. Те растат много по-бързо от вас. Вече сами намират храна, имат силно развити сетива и изтънчена осезателност. И стават хитри и изобретателни, за да могат да живеят независимо. Затова им казват малки хитруши, а на майките Кума Лисана хитрана. Знаете ли приказката за Гарвана и Кума Лиса? Срещат се в гората двете животинчета, Гаги, който имал голямо парченце сиренце в човката си, а лиска била много гладна. И преструвайки се казала ласкателно: „здравей, благородни гарване, какъв мек кадифен глас имаш…”
Лесоинженерът тръгна без да чуе приказката и остави захласнатите деца да разберат какво се е случило по нататък. Стана му приятно и прихвана хъс да си върши по-бързо и по-добре работата. Неусетно беше изминал над 25 километра и по пътеката, която го водеше към колата на паркинга се озова зад пейките на Горското училище. Да, в тази чудна гора имаше и специализиран кът за обучение. Всички места бяха заети от деца втори-трети клас, но не го усетиха, защото двете госпожи разказваха така увлекателно и показваха чудни нагледни материали. Само им махна за поздрав и се заслуша в урока.
Веселин ВасилевMD
8 януари 2023год
Шумен
© Веселин Василев Все права защищены