Тя влезе в кварталния магазин. Набързо напазарува и се нареди на голямата опашка от чакащи хора. Идваше и нейния ред. Пред нея имаше един възрастен, не добре облечен старец. Замислена в своите си мисли, тя машинално го наблюдаваше. Продавачката го поздрави, той тихо каза, че е добре. Извади дребни монети и бавно с треперещи ръце започна да ги отброява. Тя го наблюдаваше, не бързаше. Продавачката му подаде покупката. Един плик със вода самалура от сирене. Само това, саламура. Дойде нейния ред, плати и излезе. По улицата към вкъщи, усети че нещо човърка мозъка й. Нещо бе усетило сърцето и, а не разбираше какво. За какво му е на човека саламура, може би, ако има сирене да долее водата в него. Да я пие? Не.Вървеше и си мислеше. Той купи само това…изглеждаше беден, мина и мисъл, че топи хляб със саламура и яде, защото е беден и парите не му стигат. Глупости, помисли си, сигурно бъркам. Тя не разбра как го разбра, но си мислеше, че той е сам и много самотен. Прибра се у дома. И продължи да м ...