Цял ден колата не спря да лъкатуши по черните селски пътища. Сивата магарица отдавна се беше уморила, ама Илия я припираше да върви, че трябваше до вечерта да са стигнали. Още не беше толкоз горещо, както друга година в края на май. Даже днеска облаците се бяха скупчили в небето и скриваха слънцето в задушаващата си прегръдка.
Отзад в колата се беше настанила върху една шарена черга малката Лиляна. Беше на осем години и всеки път се радваше, когато баща ѝ казваше, че ще я вземе със себе си на някое пътуване. Но тез пътища, по които минаваха днеска хич не ѝ бяха познати. Сякаш все заобикаляха онез места, по които друг път са минавали и тя съвсем не знаеше къде се намират.
- Тате, скоро ли ще стигнем? - попита с уморен глас Лиляна.
- Още малко остава, Лиляно. Гладна ли си вече?
- Да.
- Скоро ще ни нагостят хубаво. Чакай още малко.
Лиляна имаше три сестри. Те бяха по-големи от нея и вече майка им ги учеше на домакинска, пък и на кърска работа. Момче в таз къща не се беше родило, та затуй ...