„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна глава. Времето закъснявало и се наложило прогнозата да го замести. Гладното прасе сънувало Коледа, а като се събудело, квичало. Дядо Коледа нямало да му донесе подарък и тази година. Ега ти живота, все на неговия свински гръб живеел и приказката решила да вземе съдбата си в свои ръце. Жабата целунала принцесата и тя се превърна в жабок. Заживели мирно и щастливо докато един ден вятърът на промяната откраднал листото, на което квакали и им наел една скъсана сламена шапка. Интересът на течението разклащал шапката, но заради нейното финикийско спокойствие му идвало да си изяде ползите от гняв. Когато не знаел на кой свят е, той идвал на себе си и неговият свят го намирал. Лошото е, че бил гото ...