В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добре, някак сладко и джиджливо. Обичаше да е смисълът на техните мечти... И успяваше да изджиджи почти всеки джиджав с пари мъжки екземпляр, изпречил се на пътя ù: едно „ джиджи биджи” и животът ù сякаш с магическа пръчица се променяше; нови предизвикателства, джиджкане по заведения, красиви преживявания и хубави джиджави дрешки. Така вървяха дните ù – една непрестанна джиджавица с шумни купони - сред смях, шампанско, фойерверки и джиджави хора... Някои от мъжете, с които излизаше, бяха големи джиджанета, но тя ги търпеше, играеше си с тях, контролираше с дребни женски хитрости мъжкия им джиджаизъм, беше ù хубаво на тялото и душата в моментите, когато те се разджиджваха пред красотата ù...
И то ...