Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, без и с потекъл жълтък, жълтъкът едва процедил капка или стигнал до масата, на която е яйцето, понякога червеникав, понякога съвсем блед, изобщо не му омръзваше да рисува яйца. Наистина беше побъркан. Да беше кокошка щеше да е ударничка. Ама неговите яйца никой не ядеше, нито пък се разваляха за да нацелиш някой с тях. Разваляха се платната, защото не използваше кой знае какви бои, маестрото. Хвърляше ги по двора. Целият двор беше в платна, напукани, прогнили, насрани от птички, които явно не искаха да мътят чуждо поколение или изразяваха отношението си към човешкият гений. Никой не бе получил свързан отговор за художествените му търсения на небезизвестният ваятел продал през седемдесетте г ...