Днес няма да мисля за теб! Ето, почвам!
Събуждам се и изобщо не усещам аромата ти, който (как, по дяволите)  сякаш се е напластил във всяко кътче на спалнята.
И ето, ставам и си приготвям закуска и даже и не мисля за това как приготвях и за теб всяка сутрин.
Обличам се и не ми липсва начинът, по който дърпаш дрехите от ръцете ми, защото "когато сме заедно те не са ни нужни".
Тръгвам за работа- винаги е било абсолютно ненужно да ме изпращаш, мога и сама! Денят минава учудващо бързо и добре, че не мога да си спомня колко бавно се нижеха часовете до следващата ни среща.
Прибирам се - притрябвал ми е някой да ме посреща. Влизам в тъмния, празен студен и неприветлив апартамент. Не, не помня да е било различно, когато беше тук.
Никoй не е напазарувал, но и без това тия дни съм качила няколко килца. Значи решено - просто ще хапна консерва с риба тон. Няма кой да сготви нещо по- специално, но, Боже, и без това е крайно време да се науча да готвя! Нахраних се (определено трябва да си купя готварска книга). Да знаеш, хич и не ми е минавало през ума че и ти обожаваш риба тон.
Тази вечер нещо ми се вижда дълга, а хората се оплакват, че 24 часа на денонощие не им стигали... ама моля ви, елате, ще ви дам малко от моите и без това са ми в излишък... и всъщност така погледнато направо съм щастливка, че не си до мен, защото тогава изобщо не усещах кога се изплъзват вечерите ми.
Ох, слава Богу, време е да лягам (в празното легло, но поне мога да се протягам на воля).
Брей, уморителен ден беше, бая усилия ми коства да не се сещам за теб цял ден. Сега заспивам! Едва дочаках нощта, за да те срещна в съня си и нямам търпение да дойде новият ден, в който отново ще почна да мисля за теб. Вярно, че от това ще боли, но поне ще ми напомня, че някога бях щастлива!