14 июл. 2009 г., 12:42

И ето всичко пак се повтаря... 

  Проза » Другие
996 0 1
2 мин за четене
Сълзи ли? Самота... Или навярно съжаление? Липса и празнота. Спомени и несбъднати мечти... Мечти ли? Та кога съм имала такива, сълзите отдавна са пресушени, а самотата отдавна я няма. Празнотата винаги е била там, вляво, а спомените бяха някак си еднакви, филмът се повтаряше, но просто с различна лента...
Любовта ми някак си се изпари. Любов ли? Трудно ми е да изричам тази дума. Звучи ми като мръсна дума и обида. Не смея да обиждам другите, с епитети от сорта на "влюбени" ... Те просто живеят в заблуда. Любовта е заблуда. Всеки трезвен се опиянява за кратко и след това идва махмурлукът. Чувстваш се изморен и отпаднал, нямаш желание за нищо искаш просто да си някъде далеч. Така е и след раздяла...
Мислиш си, че обичаш... Живееш в заблуда... Отделяш време и търпение... И накрая те зарязват. За какво са били всичките ти усилия? За да каже някой: ами това е краят... Признавам, не ми е особено приятно да го правя, но доста често почна да ми се налага. Мъжете обичат жените да ги зарязват. Та ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Все права защищены

Предложения
: ??:??