14 мар. 2020 г., 20:15
І. из Дрибъл
Произведение от няколко части
-
922 1 2Проза » Повести и романы
-
1022 1Проза » Повести и романы
2 мин за четене
І.
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, който все не успяваше да изхвърли.
Огледа се вяло и пресече влажния, сив, мъртъв булевард. Вървеше механично и някак унесено. Когато стигна до олющените железни порти на Централните гробища, спря. Опипа мокрия мрак пред себе си.
Цяла вечност не беше идвал тук... – през цялата тази проклета година.
Усети как студена тръпка пролазва по гърба му... – като пред среща със стар приятел, когото бе накарал да чака твърде дълго на неприятно място. Продължи по една от алеите вляво. Дъждът беше спрял, но влажните камъни още блестяха под бледата светлина на луната.
Всичко тук се беше променило, но не чак толкова, че да се загуби. Внезапно го разтърси пареща безсилна ярост: върна се в самото начало. Сякаш ...
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, който все не успяваше да изхвърли.
Огледа се вяло и пресече влажния, сив, мъртъв булевард. Вървеше механично и някак унесено. Когато стигна до олющените железни порти на Централните гробища, спря. Опипа мокрия мрак пред себе си.
Цяла вечност не беше идвал тук... – през цялата тази проклета година.
Усети как студена тръпка пролазва по гърба му... – като пред среща със стар приятел, когото бе накарал да чака твърде дълго на неприятно място. Продължи по една от алеите вляво. Дъждът беше спрял, но влажните камъни още блестяха под бледата светлина на луната.
Всичко тук се беше променило, но не чак толкова, че да се загуби. Внезапно го разтърси пареща безсилна ярост: върна се в самото начало. Сякаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Константин К. Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
