Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна научих се, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!
  Сиво е. И днес. Тъмно е и... и някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е толкова красиво, опияняващо и... истинско! Чак ме е страх да заспя... а може би вече съм заспала и сънувам... Не. Не сънувам! По-реално е от всичко сиво!
  Пъстро е. Превзема ме цялата. И синьото, и зеленото, кафявото, и лилавото, и жълтото, и...
  Спокойна съм. Различна съм. А всъщност съм себе си. Такава каквато съм – лигава, досадна, капризна, мила, добра, лоша... Няма премерени думи, фалшиви усмивки, заучени тактики. Само аз и Пъстрото сме... И това странно чувство, което ме привлича като наркотик и искам още и още от него...
  Спокойна съм. Пияна съм. От цветовете.
  Пъстро е. Красиво е. Спокойно е.

* * *

  Сиво. Сиво е... Сиво е! И аз, и пъстрото, и всичко...
  Сиво е. А в сивото – цветовете!
  Сиво е. Както винаги. Както никога – пъстро сиво е. Сиво е!