В едно царство, някога - много, много отдавна - живяла една принцеса. Тя била изключително красива - имала дълга, златна като слънцето коса и сини като дълбокото море очи.
Един ден тя повикала поданиците си и им казала да разнесат новината, че, който й донесе най-хубавия дар на света, ще се омъжи за нeго.
Чули вестта, хора заприиждали от целия свят, привлечени от неземната й красота. Те носели различни дарове - кой от кой по-хубав. Един носел чисто злато, което заслепявало очите, когато слънцето се отрази в него; дрyг – коприна, мека и тежка като нейна коса; трети - бижута, направени по поръчка от най-изкусните майстори в света…
Седмици наред принцесата ги приемала и отпращала, докато един ден при нея дошъл един момък, които носел в ръка само една роза. Той й подал цветето, а тя му отвърнала:
- Идваха хора от целия свят, носеха ми какви ли не дарове, кой от кой по-хубав, а ти идваш само с една роза?
- Скъпа моя принцесо, - отвърнал момъкът - неземната красота може да се намери дори и в ...