Лято. Началото на жегите. Мързеливо време. Не може да те приспи даже телевизорът.
Пък не ти се прави нищо.
Ама нищо…
Разни мисълчици ти идват. Нерегламентирани, несериозни, неприлични, непозволени…
Вредни…
В отбор Х избухнал скандал. Мениджърът на играча У обвинил треньора, че е расист. Защото не пускал в игра подопечния му. Чернокож…
Ама и треньорът не е от вчера в този най-добър от всички объркани светове. И обяснил, че не го пуска именно, защото не е расист. Пускал да играе вместо него един бял. Да тича, да го ритат, да се поти…
А върхът на цивилизацията да си седи на пейката и получава пари – без напън…
То и другаде стават разни неща. Например, един евреин срещнал един арабин.
Нищо особено, само дето жените им дори не подозират още…
Пък на ферибота Кале – Дувър един французин цапардосал яката с дъска от пейката един англичанин. Хей така – седял си французининът на горната палуба, четял си историческа книжка и изведнъж станал, с набесняла сила откършил от пейката дъска и…
А после обяснил – от книгата разбрал, че през Стогодишната война англичаните победили французите при Креси. Пък там загинал прапрапра в период негов дядо.
„Да, имало такова събитие, рекли охранителите, ама защо така…?“ Оня обяснил – чак сега научил за станалото…
То пак логично, ама какво ли накарало Пешо Кодоша да набие Киро Турунгела още преди да са се напили… Пък се оказало, че Пешо видял в учебника на внука си рисунка как питекантроп трепе с тояга австралопитек. И във втория разпознал родА – няма да се обърка, я, всяка заран виждал махмурлийската мутра в огледалото… А Киро си бил баш като питекантропа – е, след шестата ракия, ама го докарвал…
Та и тия решили да оправят исторически конфликти.
Грабежи, пожари, вандалщини…
И едно спокойно място – близо да центъра на Ню Йорк. Където на вратата на магазин-аквариум пише с големи букви: „Не ни интересува защо протестирате! Не питаме, не разговаряме. Ние сме от Сибир – първо стреляме!“…
Напича, лениво е, мислите едва пълзят…
Пък телевизорът се мъчи да те приспи с репортажи от протести, сбивания, катастрофи, войни, заплахи, конфликти, проблеми…
А Космосът си примигва. И цялата Вселена е спокойна. Дребни промени само – тук избухнала свръхнова, там една галактика се сблъскала с друга, комета издрънчала някаква вече неизвестна планета, станала на космически прах поредната изчезваща цивилизация…
Всичко е нормално, всичко е според вечните закони на Времето…
И никому не пука за някакви клетъчни, дето си събарят паметници, грабят магазини, зъбят се междудържавно, претендират да са господари на света си…
В Космоса всичко има, ама чак толкова мощни микроскопи…
А и защо? Кому дреме за претенциите на вирусите?
© Георги Коновски Все права защищены