17 мар. 2015 г., 21:17  

Игра на съдбата 

  Проза » Рассказы
2065 0 5

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

14 мин за четене
Беше мрачна и дъждовна съботна утрин. Чувствах се леко депресирана и всяко занимание, с което се захванех, моментално ме отегчаваше до болка. Книгата, която захванах, успя да задържи вниманието ми за не повече от половин час. В крайна сметка реших да разчистя гаража, изхвърляйки всички ненужни вещи.
Живеех сама в голяма къща. След като се пенсионираха, родителите ми се преместиха във Франция. Нелош избор, бих казала.
Поддръжката на къщата ми отнемаше страшно много време и усилия. Изобщо не бях предполагала, че ще е толкова трудно. А и поправянето на протекъл покрив не е женска работа. Ако се бях омъжила за Дейв, нямаше да имам подобни проблеми. При тази мисъл ме напуши смях. Голям тъпанар бе излязъл този Дейв.
Не ми се щеше да хвърлям стария си велосипед. След като го огледах внимателно обаче, реших, че вече за нищо не става. Време бе да го разкарам. Тогава видях патериците. Обикновени, дървени патерици. В главата ми нахлуха спомени.
Преди петнадесет години майка ми си счупи глезена. П ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Все права защищены

Предложения
: ??:??