Играчка-плачка

                                                                (съчинение)

„Играл зайо,

 играл байо,

 паднал зайо,

 ударил се.

 Ударил се,         

 разплакал се,

 от играчка -

 ей ти плачка!..."

                          (чичо Стоян)

                Това се случва не само в стихотворението на чичо Стоян. Всяка лудория на Емил от Льонеберя започва с най-добри намерения. Забавленията на Пипи и белите, в които се забърква започват с усмивка, а в края им не всички са доволни. Как ли да забравим приключенията на Патилан? Той също често превръща играта в плачка. Истината е, че в живота на децата много често усмивките се редуват със сълзи. А често войните на възрастните започват от най-добри намерения. И ако стените на кое да е българско училище могат да говорят, вероятно ще разкажат много тъжни истории започнали с шега. Искам да споделя с вас една от тях.

                Денят е вторник. Всички в училище очакват с нетърпение голямото междучасие. С биенето на звънеца учениците напускат класната стая и тя се превръща в чуден терен. От единия ù ъгъл излита бутилка с вода. Няма лошо, защото тя лети не към прозореца, а към вратата, право в ръцете на едно момче. Няма лошо, защото липсват ученици, които могат да бъдат наранени. Лошото идва, когато капачката на шишето отскача и водата се разплисква върху учебните помагала на съучениците.

                Денят е вторник. Краят на голямото междучасие! Две момчета стоят с наведени глави, до тях момиче с тъжни очи и учител, търсещ обяснение.

                Денят е пак вторник. В душите на всички е пусто. Глупава ситуация! Всички искаха просто да си починат и да се позабавляват. Някой изгуби мярата. И така, от играчка - плачка.