ИГРАТА
Кафето беше гадно, нещо нормално за автомат, ароматната цигара донякъде правеше комбинацията приемлива. Мартин беше обут в изтъркани сини джинси и евтини кецове, отдавна изпълнили своята мисия, да търкат прашните улици. Черното му палто беше свидетел на много зими и дъждове. Мартин хвърли пластмасовата чашка в близката кофа за боклук и тръгна. Предстоеше му да се срещне с хора, които не понасяше и които се отнасяха с него като с отрепка, но нямаше избор, парите му трябваха спешно, а друга възможност на този етап не виждаше.
Те бяха завършени гадняри, хора които се забавляваха, като гледат други хора как страдат и как изпитват мъки и затруднения. Банда богати келеши, задоволени с всичко, изпитващи невероятна скука и отегчение. Именно тази скука доведе до измислянето на тази игра и до въвличането на Мартин в тази гадост.
Правилата бяха прости, проучваха разни хора, научаваха слабите им места и ги удряха именно там. Не с цел печалба, не за пари или за отмъщение или с някаква друга ...