Нахвърляните безразборно якета и горнища на анцузи по закачалката в коридора не правеха никакво впечатление на Гери. Желанието ѝ всичко да бъде изрядно подредено, и на своето си място, в този ден бе останало на заден план. Тя виждаше хаоса, облегнала се на отсрещната бяла стена, но погледа ѝ сякаш минаваше през него. Все едно ѝ беше дали якето на Иван е закачено, дали спортните екипи са сгънати и подредени на кафевия плот и дали дрехи, чието място не беше там, им правят компания. Осъзнаването на факта, че само от час собствените ѝ неща липсват както от закачалката, така и от гардероба в спалнята, секцията, банята и кухнята я бяха довели до състояние на ступор, от който сякаш нищо не можеше да я измъкне. Държеше телефона в ръцете си, на чийто дисплей бе изписан номера на таксиметровата служба, но най-трудното движение на света ѝ се струваше това да натисне зеленият бутон.
Преди минути Иван беше напуснал жилището, без дори да се сбогува с Гергана. По това време на деня обикновено се приб ...