ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна от ужас. Лежеше на пода, а краката и ръцете ú бяха стегнати със здраво въже, което ги държеше едни за други зад гърба ú. Тя се отпусна безпомощно, а по лицето ú потекоха сълзи. Затвори очи и си наложи да се успокои. Трябваше да си събере акъла и да измисли как да се справи със ситуацията. Забрани си да се отчайва и насочи цялата останала ú енергия към варианти за бягство.
В този момент вратата се отвори и в очертанията ú застана Християн. Той веднага забеляза, че е дошла в съзнание, но просто стоеше и я гледаше, а в погледа му се четеше странна смесица от съжаление и омраза. Той заключи вратата и отиде до нея. Помогна ú да се изправи, хвана я за брадичката и гледайки я право в очите каза:
- ...