ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка негова дума. След първоначалния шок Елена покани момчетата в градината да поговорят на спокойствие и вече два часа слушаше най-невероятната житейска история. За пръв път от толкова години всички счупени парчета от живота им си идваха на мястото. За пръв път тя започваше да разбира защо им се наложи да преживеят всичко това. И за пръв път мъничкото съмнение, че дъщеря и не постъпва правилно започна да расте. В нея се зараждаше истинска борба между желанието да му каже къде е Мира и обещанието, което беше дала на дъщеря си. Беше ли достатъчно силна да се справи с емоциите, които се надигаха в душата и... как човек можеше да устои на такъв обрат... кое беше правилното решение?... Въпросите я хап ...