21 апр. 2006 г., 17:12
17 мин за четене
Тази история от времето на моята младост понякога изплува в съзнанието ми и кара моето сърце да се свива от мъка и тъга. Нищо, че от тогава са минали повече от 30 години...
Той дойде в нашия хубав китен град в командировка. Висок красив младеж на около 28 години, с тъмна леко чуплива коса и тъмнокафяви очи. Дойде по някаква научна програма в етнографския ни музей. Казваше се Андрей. Още в първия ден, след като се настани в хотела, Андрей тръгна да разглежда града. Вървеше по крайбрежния булевард, гледаше красивите къщи, построени някога от унгарците, с чисти и спретнати дворчета, където растяха розови храсти и асми. Покрай реката се извиваше алея с големи кестени от двете ù страни и пейки, на които стояха старци и млади майки с колички. На централния площад, там където свършваше алеята, шумолеше красив фонтан.
Андрей от пръв поглед се влюби в града. Харесваха му приветливите, възпитани хора, разноезичния говор и прекрасната архитектура на града, зеленината и спокойствието. Обикаляйки б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация