Илюзорна реалност
Бягам, бягам... От какво - в момента не мога да кажа. Знам само едно - трябва да се отдалеча възможно по-скоро и по-далече! Наоколо, като в забързан кадър от ням филм, се размива пейзажът в една непрогледна стена. Трудно ми е да обхвана с поглед каквото и да е. Всичко е така динамично.
Усещам, че бродя в ледени води. Краката ми са целите в пръски и настръхвам от студа. В ушите ми глухо се блъска тътен от падаща вода. Дори премръзналите ми нозе улавят вибрациите на грохота. Трудно ми е, но все още успявам да се отмествам в пространството. Къде отивам, не знам. Но трябва да бързам и го правя с цената на всичко. Понякога ми се струва, че няма да издържа повече. Но идва следващият миг, а аз все още съм права! И все още бягам - от кошмарите си.
Изведнъж виждам СЛЪНЦЕТО! То прониква някак внезапно, сякаш от нищото и осветява пътя пред мен. Във въздуха се очертава дъгата в цялата гама от фантастичните си цветове. Замирам прехласната. Нима има все още на този свят такава крас ...