ИМА ЛЮБОВ
Имах чувството, че свят ми се зави. Седнах на пейката и стоях. Заболяха ме гърдите като си поех въздух.
„Милена...”
Толкова тихо го каза, все едно само си го помисли, не съм и сигурна, че съм го чула изобщо.
И сега? Това ли беше всичко? Ще почакам, може да дойде...
На първия месец ми предложи брак. Когато го направи, не знаех, че съм бременна. Разбрах го на Тодоровден. Годежът направихме на Благовещение. Нощта, когато се любихме за пръв път, ми каза, че ме обича. Попитах го как е разбрал това толкова скоро. Отговорът - познал ме със сърцето си. Това ми стигаше, за да кажа „ДА”, сърцето не лъже.
Съмнението, че ми предложи брак, само защото съм бременна, ме преследваше цял месец. Излъгах, не цял, а само до загубата на детето. Тя беше една седмица преди годежа. Случвало се постоянно.
Страст? И то само каква! Страст, примесена с топлина, казваше, че го наелектризирам.
Винаги ме наблюдаваше, все едно ме изучаваше... Какво искаше да види в мен? Какво очакваше да открие? Че го лъжа? ...