Имало един човек с две лица...
Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ любов, приятелство, надежда, но щом ги срещнал, той самотата пак избирал.
Имало един човек, дето нямал нищо, но искал всичко.
Имало един човек, който все мечтаел, но нищо не получавал.
Имало един човек с разбито сърце и последна капка надежда.
... но надеждата умряла... а след нея и човекът...
... умряла и болката...
... умряла и любовта...
... умряла и самотата...
... умряло и приятелството...
... умрял и светът...
... умрял и животът...
... Мъртъв е... мъртъв е човекът с две лица, без душа...
© Галина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
сякаш си направила дисекция на Бившата. Беше като Земята - огнена отвътре, но хладна и изстинала отвън.
-
благодаря, gall (Галина), за разяснението, че иначе студени чувствителни сърца трудно биха се разтълкували в стилистиката на изказа ти
-
Имах предвид, че човек може да има много силни чувства, но когато трябва да ги изрази, той става студен - все едно няма никакви чувства
-
"...с две студени, чувствителни сърца."
???
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
