Алисън усещаше как всеки момент ще превърти. Стаята ù се виждаше прекалено тясна, покривката на масата – прекалено ярка, а закачалката, на която като одрани кожи висяха десетките ù якета, елечета и наметки, сякаш дебнеше определен миг, за да се вкопчи в гърлото ù със стоманените си куки и примки. Мобилният ù телефон се хилеше неприятно и беззъбо от нощното шкафче, където го беше захвърлила преди час-два. Беше отворила всички врати, за да може течението да прочисти въздуха, и сега завесата ù правеше неприлични жестове откъм балконския прозорец. Алисън можеше да се закълне, че чува как някой (лудостта например) чука на вратата на апартамента ù, искайки формално разрешение да се намъкне в живота ù, където вече се бе настанила удобно преди месец-два.
А на всичкото отгоре на кухненската маса имаше пакет цигари. Беше спряла пушенето преди две седмици (може би и това оказваше влияние на умственото ù състояние), но намачканият пакет „Лъки Страйк“ бе повече от реален и нагло се бе разположил по ...