Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше само бедност и корупция.
По кръчми, бозаджийници, бакалии и в обикновени публични домове се заговори за ин витрото. Всеки мъж, годен да носи цървули, имаше право да кандидатства по новата програма. Жените, които носят на бой, също ще могат да се възползват.
– Ще се размножи и бедността, и корупцията! – тюхкаше се професорът по право на втория етаж в една санирана кооперацийка, съградена във времената на зрелия социализъм. – Нищо хубаво няма да излезе от това.
– Глупости говориш, професоре. – Глупости, както винаги!
Това уведомление, съдържащо упрек, бе отправено към професора по право от професора по икономика, който живееше на трети етаж на санираната кооперация и редовно подмокряше апартамент ...