Не съм планирала точно такова продължение на историята, но то се случи и се чувствам отговорна след като споделих началото, да те осветля как още един път с е сблъсках с необикновен литературен образ в реалния живот. Този път не беше старица, а циганка – гледачка на ръка и на к`вото дадеш или имаш под ръка.
Но да започнем отначало. Седях си безметежно в кантората и нямах никаква особена работа, която да не търпи отлагане до другия ден. Редях си пасианс Спайдър, щото както си разбрал не съм от онези хора, които използват всяка свободна минута за самоусъвършенстване и четат съдебна практика, коментар на някой закон или просто се ровят в нет-а за всички видове правна информация. А ако майка ми чете това, щеше да каже с нотка на разочарование в гласа “Защо бе, пиленцето м,и си губиш времето с нестойностни неща?” “Защото, мамо, първо ми писна да съм принудена да контактувам с тъпи хора, второ ме мързи невероятно много и трето доказано е, че дори когато изглежда че не вършиш нещо полезно, в ...