ИРОНИЯ НА СЪДБАТА (ВЕЛИКДЕНСКА)

Навръх Великден олигархът Исус Кочов се събуди в отлично настроение. Беше спал само няколко часа поради среднощното посещение на черква, но мисълта за договорените там с корумпирани политици крупни далавери го изпълваше с бодрост. Иначе нямаше никакво отношение към оногова, на когото беше кръстен – просто трябваше да поддържа фалшив имидж на набожен гражданин. И през ум не му мина натрапващата се в случая аналогия с търговците в храма.

Лежащата до Исус негова поредна любовница, по-млада от него с над трийсет години, също се събуди и тутакси започна да го врънка за пари, защото трябвало да почерпи приятелките си на празника. Той не искаше да си разваля кефа с обичайната разправия за излишното пилеене на финикийски знаци от нея, затова просто се присегна за портфейла си, извади една столевка и я положи между голите гърди на момичето. При това установи, че от портфейла липсва квитанцията за днешния тираж на тотото. Което никак не го ядоса, тъй като играеше само по навик, а и натрупаният милионен джакпот представляваше по неговите критерии джобни пари.

Исус остави любовницата си да се излежава и отиде да се понакисне в джакузито си. Пътьом изгълта една пълна чаша уиски – напук на лекаря, който постоянно го предупреждаваше за риска от алкохола при слабото му сърце. Потопи се с наслада в топлата вода и след малко задряма. Изведнъж изпита остра болка в гърдите, понечи да си поеме дъх и да се надигне, но вместо това съзнанието му се замъгли и изобщо не разбра, че потъва изцяло под водата.

Навръх Великден несретникът Кочо Исусов се събуди в отвратително настроение. Наближаваше краят на април и трябваше да плати на общината първата вноска от данъка за мизерната си боксониера и съответната такса смет, но нямаше представа как да събере дължимата сума. Отдавна не получаваше помощ като безработен и парите, които изкарваше от случайни временни работи, едва му стигаха за храна, ток и вода. Не го радваше особено и обстоятелството, че през изминалата нощ беше прибрал от близката черква прилично количество козунак и счупени яйца, с които щеше да допълни оскъдната си трапеза.

Кочо нямаше телефон, нямаше и кого да поздрави великденски, затова прекара деня в уединение и съзерцаване на нищото. Надвечер му хрумна за разнообразие да погледа телевизия. Когато включи допотопното си черно-бяло телевизорче, по първа програма вървеше тегленето на тотото. Тогава се сети, че беше намерил на пода в черквата една квитанция за днешния тираж. Извади я от торбата с козунака и яйцата, и започна да сверява изтеглените числа с избраните от изгубилия квитанцията. С всяко следващо съответствие все повече му се струваше, че става нещо нереално, и след като накрая се оказа, че е уцелил всички числа и при това е единственият печелещ джакпота, реши, че сънува.

„Дааа, ненапразно е казано, че последните ще станат първи” – помисли си служителят от тотализатора, изплащащ печалбите, щом видя колко опърпан вид има стоящият пред него Кочо Исусов. – „А първите изобщо няма да ги има” – допълни мисълта си, асоциирайки с вестта за кончината на Исус Кочов, разтръбена от медиите като едно от най-значимите събития в държавата през последите дни.