Не искам да драскам нахвърляни думи. Искам да разкажа и да почувствате с мен тези мисли, изписани с треперещи пръсти. Това е историята за едно приятелство, едно силно приятелство... за отражението на себе си в друг. Аз почвам:
Той я срещнал случайно в изгубеното време и с неловки думи. Били в света, в който можели само да си пишат. Не търсели нищо. Пишели думи, които докосвали. Той имал всичко и бил уверен, но поискал да усети нечий друг живот, да даде рамо за подкрепа. Тя била силна и привидно усмихната, но объркана и съвършено разкъсана на парчета от уморения си живот. И така в подкрепа изписвали думи безспир. Смеели се в откраднатото време. Повтаряли своите мисли, сънували безкрайни думи и нежност на едно невинно докосване на душа. Но тя усетила докосване и в сърцето. А той знаел, че тя е достойна за нещо по-красиво и по-крехко от любовта. А именно – приятелство.
С времето те ставали по-близки и споделяли почти всичко... като най-добри приятели. Но след като чули гласовете си и се с ...