Исканият край!

6 июл. 2006 г., 00:59

Проза

1299 0 1

1 мин за четене

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват огромна и незарастваща рана!И ето обвзела ме е вече меланхолия,задушаваща и обладаваща мъка, по-силно и по-силно!Сълзите вече са като водата!Нещо необходимо без,което не можеш да живееш!Болката е разяждаща!Чуствам се празна!Това не е живот!!!Само жалко подобие на наложен начин на живеене!Най- мъчителното е,че не се слага край,никой не слага пустия край на цялата тази низост!Единственото,което се създава в цялата тази разруха е срам, болка, сдържан гняв, желание за бягство и езеро от сълзи!Дали ще бъде опрадвано всичко това,дали си заслужава цялата тази подтискаща мъка??Да,надежда има...но тя е скътана в дълбините на душата и се чуди, и се лута дали да изплува, или да се слее с нищото!Не издържам!...И въздух не ми достига вече,давя се в собствените си сълзи....искам КРАЙ!

Исканият край!

Свързани произведения

Комментарии

Предложения