Малка стая. Малка чаша вино. Недопечена пържола. Вечерята не беше вкусна. Ще остане и за утре. На ред са мислите. Там нещата са объркани. Не е като вечерята. Хаотично нахлуват спомени и се сменят със фантазии. Погледа следи отблясъка на телевизора. Отстрани се чува музика. Съседите си правят купон. Безинтересни са като пържолата. Времето тече бавно. Погледа се замъглява, музиката се превръща в далечен шум. Единственото нещо, привличащо вниманието е в мислите – и спомен и фантазия. Шумът от купона изчезва. Единствено се чуват ударите на сърцето. Кънтят в ушите ту бързо ту по-бавно. Свързани са с мислите, а те са свързани с нещо хубаво, красиво и незабравимо. Нещо неосъзнато и неизмеримо. Поне до сега. Желание да върна времето. Въпрос – щях ли да тръгна по същия път? Отговор – не зная. Ако мога да го върна, искам ли да зная това , което знам сега? Колебая се. Кое е по-ценно – да имаш нещо и да не осъзнаваш стойността му или да го загубиш и да разбереш какво си имал. Опитвам се да намеря ...